Пловдивска занаятчийка черпи сила от изкуството и вярата, докато тъче на стана си
„ Всеки човек има гений и своя задача, само че има хора, които не знаят какви са техните и по тази причина се лутат цялостен живот, ” – споделя Слава Балджиева – пловдивска занаятчийска от Улица на занаятите, която до този миг е посветила 34 години от живота си на тъкачеството. Тя показва като своя мощ най-много православната си религия. „ Аз съм християнка, по тази причина считам, че единственият метод човек да е добре в живота, е да си оправи връзките с Господ, преди всичко. Защото Той не е основал. ” А каква е нейната история, която я е довела на Улица на занаятите, където от няколко години работи неуморно на своите няколко стана, и какво я е предиздвикало толкоз мощно да има вяра в Господ? Това ни описа самата тя.
Прочетете още
„ Аз постоянно съм имала отношение към изкуството. Рисувах добре като дребна. Тогава мислех, че съм гениална. Явих се на изпити в художествената гимназия. Тогава претендентите бяха към 270 индивида за 30 места. Аз се класирах на 50-то място и по този начин ми се наложи да схвана, че очевидно не съм толкоз гениална, колкото си мислих. Затова се записах в техническа компетентност. По това време се смяташе, че всеки би трябвало да получи някакъв поминък. Езиковите гимназии не бяха със статута, с който са през днешния ден. Така, че скоро хвърлих моливите и боичките и стопирах да се интересувам от изкуството. Но след години още веднъж пристигна миг, в който тази нужда и вътрешна нужда да твориш още веднъж проработи вътре в мен. С годините на човек му се обясняват нещата и целите в живота. Така, че аз отново си обърнах към тези умения.
Започнах да ги доразвивам, да взимам спомагателни уроци по изобразяване. Тогава отидох и на образование по тъкачество при Вера Терзиева - доайен от Асеновград, а по-късно и при нейната сестра Стойна Кръстанова - едно от водещите имена в цяла България. Аз даже не можах да усвоя всичко, което те имаха като капацитет да ми покажат. От една страна, времето ни не доближи, но от друга, бях доста млада и не оценявах напълно благосъстоянието, върху което ходих и от което можех да взимам с шепи., ” – описа занаятчийката.
Уменията, които съумява да усвои при двете майсторки й оказват помощ, с цел да кандидатства в тогавашната Задруга на майсторите и да бъде призната там от първия път. Освен това тя има личен взор върху метода за интерпретация на художествените занаяти. Самата институция Задруга на майсторите с това се занимавала – с обичайни занаяти.
„ Дори се стигна до миг, в който дотам ми се развихри въображението, че на художествените препоръки се спореше дали нещата, които предлагам на комисиите за утвърждение за продажба, се вписват задоволително в традициите. Тук желая да обясня на по-младите, че по комунистическо време, имаше правилник, съгласно който избрана комисия споделяше дали творбите на някой занаятчия имат художествена стойност. Нещо, което в съвременността към този момент се изгуби, по тази причина и условията не са доста високи. Лесно се покриват в този момент, а тогава беше доста мъчно, късаха ужасно доста хора на изпитите, ” – спомня си Слава. Подчертава, че е доста признателна на тези две майсторки, които са изиграли съществена роля върху оформянето й като създател, тъй като те освен споделят знанията си с нея, а й дават цялата основа – материали, поддръжка, информация от къде и какво може да откри, по какъв начин да си оборудва работилница и по този начин нататък.
Пловдивчанката споделя, че е взела участие в представителни за България изложения в Швейцария, в Япония и други страни в Европа по света. Нейни пана са подарявани на известни персони, като Лучано и Муамар Кадафи. Работила е и със Студия за игрални филми „ Бояна ” и по-специално в продукциите „ Конан Варварина ” и „ Стоте ”, където сътрудничи като експерт по антични техники на тъкани и антични плотове за основаването на декорите. Голяма част от нещата, които са употребени във кино лентата са изтакани в нейното ателие.
„ Като бях съветник по декорите, изработването на самите станове беше доста забавно, тъй като хората, които вършиха декорите – дърводелци, дърворезбар, целуят екип от експерти, които работят, не бяха виждали древен стан и работих по фотоси, които им бях изпратила. И тъй като не знаят предназначението на всичко, бяха объркали градивно някои неща по стана да се наложи там на място, когато ги насновавах, да скалъпвам, ” – споделя още Слава.
Тя изясни, че множеството от най-древните станове са били отвесни, въпреки че има и хоризонтални станове в Египет. Има рисунки в гробниците по гръцките бази, на които са изобразявани станове. Включително и тракийски станове.
Характерното за тези станове е, че се тъче изпод нагоре, т.е. тъканта е в горната част и се тъче изпод нагоре. А в идващите епохи тъкането на персийски, чипровски, котленски станове правилото е противоположен. Тъче се от горната страна надолу, тъканта е в долния край.
При конните нации е било доста елементарно да се забият два кола в земята, на тях да се постави една напречна греда или пък прът и да има такива керамични или направени от камък тежести, които да висят надолу и опъват основата, с цел да може да се улесни прекосяването на конците, тъй като в случай че се огъва и доста, просто е невероятно да се тъче. На отвесен стан има опция за създаване на по-сложни фигури, да се гради в една част на стана, в друга да се изостава с тъкането, което дава опция за струпване на избрани пластове на избрани места.
„ Аз съм специализирала по-скоро в разработване на художествени й приложни тъкани, имам доста арт произведения. Моята вътрешна нужда е да върша неща, които са по-различни от това, което е обичайно. Аз мога да употребявам обичайните техники на тъкане, само че да построявам тъкани, които да имат по-съвременно звучене и да служат за други цели, най-вече за декорация. А от знаците и смисъла им кой носи шанс и кой не, не се интересувам. Аз не желая да продавам окултизъм на хората, не желая да ги замесвам в вълшебство и да ги карам да имат вяра в всякакви празни обещания. За мен това няма стойност. Аз съм християнка, знам, че единственият метод човек да е добре в живота, е да си оправи връзките с Господ. Той ни е основал с избрана цел и не е неприятно хората да си мислят върху този въпрос, а не върху това кой отвесен конец какво благополучие им носи, ” – уверена е пловдивчанката и добавя:
" Бог е създател и е заложил потребността от творчество във всеки един от нас. "
Прочетете още
„ Аз постоянно съм имала отношение към изкуството. Рисувах добре като дребна. Тогава мислех, че съм гениална. Явих се на изпити в художествената гимназия. Тогава претендентите бяха към 270 индивида за 30 места. Аз се класирах на 50-то място и по този начин ми се наложи да схвана, че очевидно не съм толкоз гениална, колкото си мислих. Затова се записах в техническа компетентност. По това време се смяташе, че всеки би трябвало да получи някакъв поминък. Езиковите гимназии не бяха със статута, с който са през днешния ден. Така, че скоро хвърлих моливите и боичките и стопирах да се интересувам от изкуството. Но след години още веднъж пристигна миг, в който тази нужда и вътрешна нужда да твориш още веднъж проработи вътре в мен. С годините на човек му се обясняват нещата и целите в живота. Така, че аз отново си обърнах към тези умения.
Започнах да ги доразвивам, да взимам спомагателни уроци по изобразяване. Тогава отидох и на образование по тъкачество при Вера Терзиева - доайен от Асеновград, а по-късно и при нейната сестра Стойна Кръстанова - едно от водещите имена в цяла България. Аз даже не можах да усвоя всичко, което те имаха като капацитет да ми покажат. От една страна, времето ни не доближи, но от друга, бях доста млада и не оценявах напълно благосъстоянието, върху което ходих и от което можех да взимам с шепи., ” – описа занаятчийката.
Уменията, които съумява да усвои при двете майсторки й оказват помощ, с цел да кандидатства в тогавашната Задруга на майсторите и да бъде призната там от първия път. Освен това тя има личен взор върху метода за интерпретация на художествените занаяти. Самата институция Задруга на майсторите с това се занимавала – с обичайни занаяти.
„ Дори се стигна до миг, в който дотам ми се развихри въображението, че на художествените препоръки се спореше дали нещата, които предлагам на комисиите за утвърждение за продажба, се вписват задоволително в традициите. Тук желая да обясня на по-младите, че по комунистическо време, имаше правилник, съгласно който избрана комисия споделяше дали творбите на някой занаятчия имат художествена стойност. Нещо, което в съвременността към този момент се изгуби, по тази причина и условията не са доста високи. Лесно се покриват в този момент, а тогава беше доста мъчно, късаха ужасно доста хора на изпитите, ” – спомня си Слава. Подчертава, че е доста признателна на тези две майсторки, които са изиграли съществена роля върху оформянето й като създател, тъй като те освен споделят знанията си с нея, а й дават цялата основа – материали, поддръжка, информация от къде и какво може да откри, по какъв начин да си оборудва работилница и по този начин нататък.
Пловдивчанката споделя, че е взела участие в представителни за България изложения в Швейцария, в Япония и други страни в Европа по света. Нейни пана са подарявани на известни персони, като Лучано и Муамар Кадафи. Работила е и със Студия за игрални филми „ Бояна ” и по-специално в продукциите „ Конан Варварина ” и „ Стоте ”, където сътрудничи като експерт по антични техники на тъкани и антични плотове за основаването на декорите. Голяма част от нещата, които са употребени във кино лентата са изтакани в нейното ателие.
„ Като бях съветник по декорите, изработването на самите станове беше доста забавно, тъй като хората, които вършиха декорите – дърводелци, дърворезбар, целуят екип от експерти, които работят, не бяха виждали древен стан и работих по фотоси, които им бях изпратила. И тъй като не знаят предназначението на всичко, бяха объркали градивно някои неща по стана да се наложи там на място, когато ги насновавах, да скалъпвам, ” – споделя още Слава.
Тя изясни, че множеството от най-древните станове са били отвесни, въпреки че има и хоризонтални станове в Египет. Има рисунки в гробниците по гръцките бази, на които са изобразявани станове. Включително и тракийски станове.
Характерното за тези станове е, че се тъче изпод нагоре, т.е. тъканта е в горната част и се тъче изпод нагоре. А в идващите епохи тъкането на персийски, чипровски, котленски станове правилото е противоположен. Тъче се от горната страна надолу, тъканта е в долния край.
При конните нации е било доста елементарно да се забият два кола в земята, на тях да се постави една напречна греда или пък прът и да има такива керамични или направени от камък тежести, които да висят надолу и опъват основата, с цел да може да се улесни прекосяването на конците, тъй като в случай че се огъва и доста, просто е невероятно да се тъче. На отвесен стан има опция за създаване на по-сложни фигури, да се гради в една част на стана, в друга да се изостава с тъкането, което дава опция за струпване на избрани пластове на избрани места.
„ Аз съм специализирала по-скоро в разработване на художествени й приложни тъкани, имам доста арт произведения. Моята вътрешна нужда е да върша неща, които са по-различни от това, което е обичайно. Аз мога да употребявам обичайните техники на тъкане, само че да построявам тъкани, които да имат по-съвременно звучене и да служат за други цели, най-вече за декорация. А от знаците и смисъла им кой носи шанс и кой не, не се интересувам. Аз не желая да продавам окултизъм на хората, не желая да ги замесвам в вълшебство и да ги карам да имат вяра в всякакви празни обещания. За мен това няма стойност. Аз съм християнка, знам, че единственият метод човек да е добре в живота, е да си оправи връзките с Господ. Той ни е основал с избрана цел и не е неприятно хората да си мислят върху този въпрос, а не върху това кой отвесен конец какво благополучие им носи, ” – уверена е пловдивчанката и добавя:
" Бог е създател и е заложил потребността от творчество във всеки един от нас. "
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ